|
|
Артемида
24.03.08 17:45
Автор:ThunderGoddess
Дъщеря на Зевс и Латона. Богиня на лова, животните и луната. Сестра на Аполон.
|
|
|
Вечно младата, прекрасна богиня Артемида била родена на остров Делос едновременно с брат си Аполон. Те са близнаци. Най-искрена обич и интимна дружба свързва брата и сестрата. Дълбока обич хранят те и към майка си Латона
Артемида дава живот на всичко. Тя се грижи за всичко, което расте в гората и полето. Тя се грижи за дивите животни, за стадата добитък и за хората. Тя кара да растат треви, цветя и дървета и пак тя благославя при раждане или женитба. Гръцките жени принасят богата жертва на славната Зевсова дъщеря, която благославя брака, дава щастие в него, която лекува и изпраща болести.
Вечно младата, хубава като ясен ден богиня Артемида, с лък и стрелник през рамо, с копие на ловец в ръка, весело ловува в сенчестите гори и залетите със слънцето поля. Шумна свита от нимфи я придружава, а тя величествена, облечена с дреха на ловец, стигаща само до коленете й, бързо се носи по гористите планински склонове. Не може да убегне от нейните безпогрешни стрели, нито плашливият елен, нито разяреният глиган, който се скрива в тръстиковия гъсталак. Подир Артемида тичат нейните спътнички нимфите. Весел смях, глъч, лай на кучета и планинското ехо високо им приглася. А когато се умори богинята на лова, тя бързо се отправя заедно с нимфите за свещения Делфи при любимия си брат Аполон. Там тя си почива. Под божествените звуци на златната Аполонова китара тя играе хоро заедно с музите и нимфите. Води хорото стройната, прекрасна Артемида; тя е по-хубава от всички нимфи и музи и една глава по-висока от тях. Артемида обича да почива и в хладни пещери, обвити със зеленина, далеч от погледа на смъртните. Тежко и горко на оногова, който нарушава нейния покой. Така се случило с Актеон. Кун - Старогръцки Легенди и Митове.
Веднъж Актеон бил на лов с другари в горите на Китерон. Настанало горещо пладне. Уморените ловци се разположили за почивка в гъстата гора, а младият Актеон се отделил от тях и подирил прохлада в китеронските долини. Излязъл той в зелената, цветуща долина Гергафия, посветена на богиня Артемида. В долината растели разкошни чинари, мирти и бели ели. Като тъмнозелени стрели се насочвали към небето тъмнозелени кипариси, а сочната трева била изпъстрена с цветя. Бистър поток ромолял в долината. Навсякъде царели тишина, покой и прохлада. В стръмен склон в планината съзрял красива пещера, цялата обвита в зеленина. Той се запътил към тая пещера, без да знае, че тя често служи като място за почивка на Зевсовата дъщеря Артемида.
Когато Актеон приближил пещерата, там току-що била влязла Артемида. Тя дала лъка и стрелите си на една от нимфите и се готвела да се къпе. Нимфите й събули сандалите, вързали косите и вече се гласели да отидат то ручея да гребнат студена вода, когато на входа на пещерата се появил Актеон. Силно извикали нимфите като видели влизащия Актеон. Те заобиколили Артемида и искали да я скрият от погледна на смъртния. Както облаците пламват в пурпурен огън от изгряващото слънце, така се изчервило от гняв лицето на богинята, гневно блеснали очите й и още по-хубава станала тя. Артемида се ядосала, задето Актеон нарушил нейния покой като влязъл в непристъпната пещера. В гнева си тя го превърнала в строен елен.
На Актеоновата глава израснали разклонени рога. Краката и ръцете му се обърнали на еленови. Удължила се шията му, изострили се ушите, козина на петна покрила цялото му тяло. Плахият елен хукнал да бяга. Видял Актеон образа си в ручея и му се искало да извика ‘ Какво нещастие’, ала липсва способността му да говори. Сълзи потекли от еленовите му очи. Само разумът останал в него. Какво да прави сега, къде да се дене? Към кого да се обърне са помощ?
Кучетата на Актеон подушили следите на елена; те не познали стопанина си и с яростен лай се втурнали подир него. През китеронските долини и клисури, по планинските стръмнини, през гори и поля като вятър се носел красивият елен, отметнал на гръб клонести рога, а подир него търчат кучетата. Ето те го настигат и острите им зъби се впиват в тялото на нещастния Актеон- елен. Иска да им извика Актеон: ‘О, смилете се, та аз съм вашия стопанин!’, но само стон се изтръгва от гърдите на елена и в тоя стон се долавя звук на човешки глас. Пада на колене еленът, безсилен и безпомощен. Мъка, ужас и молба се четат в очите му. Чака го неизбежна гибел – собствените му настървени кучета ще разкъсат тялото му на части.
Пристигнали другарите на Актеон и съжалявали, че него го няма при такъв богат лов. Кучетата довършили чудния елен. Актеоновите другари така и не разбрали кой всъщност е бил той.
Така загинал Актеон, който нарушил покоя на богиня Артемида, единствения измежду смъртните, който успял да зърне небесната красота на дъщерята на Зевс и Латона. Н.А Кун - Старогръцки легенди и митове.
Тя изпартиала мечка да убие любимия на Афродита Адонис, понеже бил груб надувко, който си мислел, че е по-добър ловец от нея.Според други версии, Артемида пратила мечката да убие Адонис, за да си го върне на Афродита, която била убила нейния любим.
Орион бил спътник на Артемида и те често ловували заедно. Много са версиите за неговата смърт. Според някои той бил убит от скорпион, но според други от самата Артемида. Някои източници твърдят, че той се опитал на изнасили една от нимфите в свитата на Артемида, а още по-смели, че се опитал да направи това със самата Артемида. Според други тя го обичала и те били заеднои даже била готова да се омъжи за него, обаче Аполон искал сестра му да си остане девствена и затова я подтикнал да го убие.
Една от спътничките на Артемида била необикновено красива - това била Калисто. Със своята прелест тя впечатлила самия Зевс и той слязъл на земята в образа на Аполон ( в някои версии самата Артемида) и я изнасилил. Калисто премълчала всичко, защото знаела, че Артемида няма да и повяра, но не след дълго й проличало. Артемида много се ядосала и я превърнала в мечка. Синът на Калисто - Аркас едва не я убил по време на лов. Това безумие спрял Зевс като превърнал Калисто във съзвездието Голяма мечка и оставил сина си Аркас да я пази като Волвар. (съзвездието до Голяма мечка бел. а.) Според по-късни предания и легенди, Аркас е на небето като малкото мече.
|
|
Сайт за митология и антична литература 
