Нестор, макар и да пиеше, чу непрестанния крясък.*169

Той заговори с крилати слова на сина на Асклепий:

"Хайде кажи, Махаоне, как тези дела ще завършат?

Става по-мощен викът на младежите буйни във стана.

5. Тук поседи, продължавай да пиеш искрящото вино,

докато хубавокъдра, добра Хикамеда приготви

топлата баня и гъстите кърви от тебе отмие.

Аз пък на близкия хълм ще се кача и сам ще узная."

Каза, взе щита, сияещ със мед, най-изкусно направен,

10. собствен на конесмирителя смел Тразимеда, сина му -

който го беше оставил, а тръгнал със щита си бащин.

Копие остро със меден завършек в десница взе Нестор,

вън от палатката спря и съгледа дела непристойни:

бягаха срамно ахейци, троянци надменни отдире

15. вкупом ги гонеха - срината беше стената ахейска.

Както морето безбрежно от леко вълнение тръпне,

щом предусети опасния пристъп на съскащи вихри;

все пак спокойно остава, насам и натам се полюшва,

докато пратен от Зевса решителен вятър пристигне,

20. тъй колебливо обмисляше Нестор двояка възможност:

право на бой ли да тръгне напред с бързоконни данайци,

или да иде при цар Агамемнон, водач на войските.

Тъй размишлявайки, старецът сметна за редно да иде

при Агамемнон Атреев. Войските тогава взаимно

25. в бой се избиваха. Твърдата мед по телата ехтеше,

удряна с мечове тежки и с копия яки, двуостри.

Идваха трима от стана и срещнаха стария Нестор:

вожд Диомед, Одисей и всевластният цар Агамемнон,

всички любимци на Зевса, ранени с оръжия медни.

30. Техните кораби бяха съвсем надалече от боя,

чак до брега на морето сребристо; на сушата първи

те ги изтеглиха, а пък до крайните вдигнаха крепост.

Колкото и необятен да беше брегът на морето,

всичките съдове той не побра, за войската бе тясно.

35. Ето защо ги измъкнаха стъпаловидно, нагъсто,

тъй че изпълниха целия бряг на широкия залив.

Тримата славни водачи, желаейки боя да видят,

дружно вървяха, подпрени на своите копия дълги.

Горестно свити сърцата на тримата бяха. Тогава

40. старият Нестор ги срещна, смути им духа във гърдите. Мощният цар Агамемнон така заговори на Нестор:

"Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска!

Как мъжегубната битка напусна и тука пристигаш?

Страх ме е много, че буйният Хектор е вече изпълнил

45. свойта заплаха, която изрече в съвета троянски:

няма от нашите кораби той да се върне във Троя,

без да ги с огън запали и без да ни зверски избие.

Тъй се заканваше Хектор и всичко сега се изпълня.

Тежко ми! Сигур и други от медноколенни ахейци

50. люто ме мразят тъй, както самият Ахил богоравен,

и не желаят да влизат във боя при корабни кърми."

Нестор, геренският конник, тогава така му отвърна:

"Сине Атреев, изцяло това е извършено вече.

Даже и Зевс силногръмец едва ли би сторил промяна.

55. Падна ахейската крепост, която очаквахме с вяра, несъкрушима опора да бъде за нас и за стана,

а враговете безспирно при нашите кораби бързи

с бяс се сражават. Едва ли открил би, макар и да гледаш, точно къде ще побягнат подгонени клети ахейци:

60. вредом без ред ги избиват, викът им достига небето.

Нека обмислим какво да направим. Дали не ще може

тук мъдростта да помогне. Не трябва да влизаме в боя,

тъй като никой ранен не е годен с успех да се бие." Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:

65. "Несторе! Щом като битката става при корабни кърми, щом не ни бяха полезни стената висока и ровът,

дето данайци градиха със мъка голяма и вяра

несъкрушима опора да бъдат за нас и за стана,

сигурно всичко това е угодно на Зевса свръхмощен:

70. тука, далече от Аргос, безславно да паднат ахейци. Знаех, че някога Зевс подпомагаше с радост данайци,

зная, че днеска прославя наред с боговете блажени

гордите духом троянци, а свързва ръцете ни в боя.

Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа.

75. Нашите кораби, дето най-близо стоят до водата,

нека да смъкнем и спуснем веднага в морето свещено,

да ги оставим високо на котви,*170 догдето настъпи

нощ благодатна: дано се откажат от боя троянци.

После и другите съдове нека да спуснем в морето:

80. бягство от злото и нощем не може да бъде за укор.

По-добре бягство от злото, отколкото в плен да попаднеш."

А Одисей хитроумен със гняв го погледна и каза:

"Сине Атреев, каква през зъбите ти дума излезе?

Клетнико! Друга войска недостойна защо не предвождаш,

85. не да владееш над нас, на които Кронид предостави

още от млади години до старост дълбока да водим

яростни битки, догдето най-сетне ний всички загинем.

Тъй ли сега ти желаеш троянския град ширнодрумен

ний да оставим, за който понесохме мъки безмерни?

90. Ти замлъкни и друг никой ахеец дано да не чуе

тази ти дума, която не би изговорил героят,

винаги трезво умеещ разумни слова да изрича,

цар скиптроносец, владеещ над толкова много народи, колкото имаш аргийци, подвластни на твоята воля.

95. Аз ти се сърдя за тези съвети, които изказа:

ти ни предлагаш, догдето ужасната битка вилнее, дивнопалубните кораби ние да спуснем в морето,

та да ликуват троянци, които ни вече надвиват,

а пък за нас да настъпи мъчителна гибел. Ахейци,

100. спуснат ли кораби вече в морето, не могат да водят битки, а все ще се плахо озъртат, от боя ще бягат.

Твоят съвет ще погуби ахейци, водачо народен."*171

Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:

"Цар Одисее! Засегна ме много със тежкия укор!

105. Аз не подтиквам чедата ахейски, щом те не желаят своите кораби дивнопалубни да спуснат в морето.

Хайде съвет по-разумен сега да ни каже друг някой -

млад или старец на възраст; ще бъде приятен за мене."

А Диомед, гръмогласният син на Тидея, им рече:

110. "Ето мъжът и не трябва далеч да го търсим, щом само

вие ме слушате склонно и никой във гняв не роптае,

тъй като аз съм от тримата тука най-млад по години.

Аз се гордея с рода си от моя баща благороден,

конник Тидея, когото могила покрива във Тива.

115. Трима почтени, добри синове на Портей се родиха.

Дружно живяха в Плеврон и във град Калидон недостъпен: Агрий и Мелас, а третият беше Ойней конеборец.

Този Ойней бе баща на баща ми и пръв по геройство.

Там си остана Ойней, а баща ми след скитане стигна

120. в Аргос: това пожелаха Кронид и мнозина безсмъртни.

Взе за жена дъщеря на Адраста, живееше в къща

твърде богата; достатъчно имаше ниви с пшеница,

имаше много просторни градини със плодни дървета,

също и много стада, надминаваше всички ахейци

125. с копие. Трябва това да сте чули, понеже е вярно.

Щом като знаете вий, че по род не съм плах и безсилен,

вече недейте презира словата, които ще кажа.

В боя да влезем, макар и ранени, защото е нужно,

но да останем далеч от стрелите на лютата схватка,

130. да не би някой от нас да получи към раната - рана. Нека да бъдем полезни, подтиквайки други, които

в своя угода далече стоят и съвсем се не бият."

Тъй каза. Всички го слушаха, бяха със него съгласни. Тръгнаха с мощния цар на мъже Агамемнон начело.

135. Бог Посейдон земетръсец на стража напразно не бдеше. Уподобен на герой стародавен,*172 сега ги последва,

хвана десницата силна на цар Агамемнон Атреев,

па се към него обърна и думи крилати изрече:

"Сине Атреев! Ахил тържествува в сърцето си злобно,

140. виждайки днеска клането и срамното бягство ахейско, тъй като няма в гърдите си никакво чувство за милост. Нека самият погине и бог да му вземе очите!

А боговете блажени не могат на теб да се сърдят.

Скоро мнозина водачи и знатни мъже от троянци

145. прах ще надигнат в полето обширно и сам ще съгледаш как ще побягнат от нашите шатри и кораби в Троя."

Тъй каза, гръмко извика и в миг се понесе в полето. Колкото викат, когато воюват до девет и десет

хиляди души, започнали битка страхотна на Арес,

150. викот такъв излетя от гърдите на бог Посейдона; вдъхна невиждана сила в сърцата на всички ахейци,

най-упорито безспир с враговете си да се сражават.

А златотронната Хера застана на връх олимпийски,

всичко огледа с очи и веднага позна отдалече

155. брата си роден и девер, забързан в свирепата битка, дето мъжете прославя; в сърцето си тя се зарадва.

После съгледа и Зевса, приседнал на стръмното било

на многоизворна Ида, и злоба голяма я хвана.

И волооката властница Хера кроежи замъти

160. как да омае ума на егидодържителя Зевса.

Следният план се показа най-сгоден в сърцето на Хера:

в чудна премяна стъкмена, по-скоро да иде на Ида,

може би Зевс ще поиска да легне до нейното тяло

в ложе любовно - тя сън благодатен и сладък да ръсне

165. над прозорливия разум и гъстите клепки на Зевса. Тръгна към своята спалня, която направи синът

й Хефест; вратите й плътни към рамката беше затворил

с тайна ключалка, която друг бог да отваря не може.

Вътре богинята влезе, заключи вратите блестящи,

170. първо с амброзия махна от своята прелестна кожа

всичко нечисто; обилно след туй се намаза с помада -

мас амброзийна, приятна, която й бе най-уханна.

Щом я докоснеше само сред медната къща на Зевса,

мирис се пръсваше чак до земята и чак до небето.

175. Своята хубава кожа намаза, косите си среса,

ловко ги сплете със пръсти във плитки прекрасни, блестящи,

спусна ги благоуханни от свойта глава на безсмъртна; дивна одежда облече, която за нея Атина

беше умело тъкала и везала с шарки различни.

180. Хера я стегна със златни токи на гърдите си бели. Пояс красив си опаса, обточен с ресни многобройни,

две обици си постави в ушите, изкусно пробити,

всяка триока със перли: и блесна невиждана прелест. Първата между богините було си метна отгоре,

185. скоро тъкано, прозирно, подобно на слънце по блясък. А на нозете си бели завърза изящни сандали.

След като целия накит наслага на своето тяло,

Хера излезе от спалнята и Афродита повика

по-надалече от други безсмъртни и тъй й продума:

190. "Рожбо любима,*173 дали би ми чула молбата гореща? Или сега ще откажеш, във свойто сърце разярена,

дето закрилям данайци, а ти на троянци помагаш?"

А дъщерята на Зевс, Афродита, така й отвърна:

"Херо, богиньо почтена и щерко на славния Кронос!

195. Хайде кажи ми, какво ти желаеш? Сърцето ме кара

да го изпълня, щом мога и щом е това изпълнимо."

Гордата властница Хера й рече с коварни кроежи:

"Дай ми любовната сила и чара, с които владееш

винаги всички безсмъртни и хората смъртнородени.

200. Аз ще отида да видя във земните плодни предели

бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетис.

Те ме отгледаха нявга и храниха в своята къща,

като ме взеха от Рея, щом Зевс далногръмец захвърли Кроноса чак под земята и чак под морето безводно.

205. Тръгвам да ги навестя, да прекъсна кавгите им дълги, тъй като двамата вече отдавна взаимно отбягват

общо легло и наслади: душите вражда им обсеби.

Щом със любезни слова аз предумам сърцата им мили,

двамата пак да споделят леглото с любовна наслада,

210. биха ме вечно наричали скъпа и достопочтена."

Пък Афродита с усмивка пленителна тъй отговори:

"Твойта молба да отхвърля не мога. Това е нередно,

тъй като спиш във прегръдките мощни на Зевса всесилен."

Каза и в миг си свали от гърдите цветистия пояс,

215. сръчно извезан и криещ различни чаровни вълшебства.

Имаше в него любов и копнежи, и думи лъстиви,

дето ума заслепяват дори и на хора разумни.

Тя го положи в ръцете на Хера и тъй й продума:

"Хайде веднага сложи сред гърдите си пъстрия пояс,

220. в който се крият различни чаровни вълшебства. Аз смятам,

че ще се върнеш, постигнала всичко, което желаеш."

Тъй рече. А волооката Хера се мило усмихна.

Мило усмихната, скри сред гърдите си пъстрия пояс.

А дъщерята на Зевс, Афродита, пое към двореца.

225. Хера напусна стремглаво високия връх олимпийски,

мина Пиерия близка, Ематия, свидна за нея,

вихром прехвръкна над снежни високи била в планините

на конелюбци тракийци: с нозе не докосна земята.

И от Атон се понесе над бурните морски талази,

230. стигна най-после във Лемнос, града на Тоанта божествен.

Срещна във него Съня - на Смъртта той бе брат еднокръвен.*174

Тя за ръката го хвана, по име го викна и каза:

"Съньо, царю повелител на всички безсмъртни и смъртни!

Както ме нявга послуша, така и сега ме послушай:

235. аз ще ти бъда за всичко това благодарна навеки.

Хайде приспи ти очите блестящи на Зевса Кронида

тутакси щом като легна при него в любовна наслада.

Златен, изящен и вечен престол ще получиш в награда.

Моят син, куцият Хефест, за теб ще го сръчно направи,

240. той ще прибави към него подставка със мъничко столче,

за да си слагаш нозете красиви, когато пируваш."

Сладкият Сън незабавно отвърна на властната Хера:

"Херо, богиньо почтена и щерко на славния Кронос!

Всекиго от боговете, които живеят навеки,

245. лесно приспал бих, и даже водите на бог Океана -

родно начало на всичко, което в света съществува.

Само не смея да ида наблизо до Зевса Кронида,

нито пък бих го приспал, ако той не поиска самичък.

Вече с подобно желание ти ме направи по-мъдър

250. в оня ден, в който Херакъл, безстрашният син на Кронида,

плуваше от Илион, щом съсипа града на троянци.

Разума аз омагьосах на егидодържеца Зевса,

сладко навред се разливах. Ти зло за сина му замисли,

вятър неспирен със вихри опасни изпрати в морето

255. и го отмъкна далеч от другари към Кос пренаселен.

Зевс се разсърди жестоко, когато от сън се събуди,

с гняв боговете разгони в двореца; от всички най-много

диреше мен, от ефира той би ме изхвърлил в морето,

но ме запази Нощта,*175 на безсмъртни и смъртни смирител. 260. Скоро при нея избягах, а Зевс да се сърди престана,

тъй като никак не дръзна той бързата Нощ да обиди.

Днес ти ме караш да правя отново неща невъзможни."

А волооката Хера властителка пак му продума:

"Съньо! Защо ли такива тревоги в ума си пробуждаш?

265. Смяташ ли, че Гръмовержецът тъй ще подкрепя троянци,

както със ярост закриляше своето чедо Херакла?

Хайде върви! И една от по-младите мили харити

аз ще омъжа за тебе и твоя съпруга ще стане

дивна по стан Пазитея, която си винаги искал."

270. Каза така. А Сънят се зарадва и в отговор рече:

"Ти закълни се във Стикс, във водите му ненарушими!

И със едната ръка се допри до земята обилна,

с другата пък до морето блестящо, свидетели нека

бъдат за нас боговете подземни, съседи на Кронос,

275. че ще получа една от по-младите мили харити,

дивна по стан Пазитея, която съм винаги искал."

Тъй каза. А белоръката Хера не бе непослушна.

Както той молеше, клетва му даде, повика по име

тези подземни безсмъртни, които се казват титани.

280. Щом като тя се закле и завърши опасната клетва,

тръгнаха двамата дружно, във облаци тъмни обвити,

Имброс и Лемнос напуснаха, вихрено бързо летяха;

стигнаха те в многоизворна Ида, на хищници майка,

в Лект изоставиха първо морето, поеха по суша,

285. а под нозете им в миг затрепера гората висока.

Сладкият Сън там остана, далеч от очите на Зевса.

Той се качи на ела, най-широка от всички дървета,

право нагоре израсла и стигнала чак до ефира.

Кацна, добре се потули във гъстите елови клони,

290. с образ на птица звънлива, която гнезди в планините - от богове назована халкида, от смъртни - киминда. Устремно Хера пристигна на Гаргар, върха на висока

Ида; а облакосборецът Зевс мигновено я зърна.

Щом я съгледа, и страст замъгли му ума и сърцето,

295. както отдавна, когато за пръв път се сбраха с наслада

в ложе любовно, прикрити от своите родители мили.

Спря се пред нея Кронид, призова я по име и рече:

"Херо, защо от Олимп ти пристигаш така устремена?

Нямаш коне с колесница, в която се винаги качваш."

300. Достопочтената Хера му каза с коварни кроежи:

"Идвам насам, за да видя във земните плодни предели

бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетис.

Те ме отгледаха нявга и храниха в своята къща,

тръгвам да ги навестя, да прекъсна кавгите им дълги,

305. тъй като двамата вече отдавна избягват взаимно

общо легло и наслади: вражда им душите обсеби.

Спрях си конете в полите на хилядоизворна Ида.

Те ще ме возят охотно сами по море и по суша.

Ала при тебе пристигам сега от Олимп белоснежен,

310. да не ми бъдеш след време сърдит, ако тайно отида

в къщата на Океана, дълбоко течащ и безкраен." Облакосборецът Зевс отговори веднага на Хера:

"Херо! Ще можеш и после да идеш при бог Океана.

Хайде сега да полегнем и вкусим любовна наслада!

315. Нивга такава любов към жена или дивна богиня

в моите гърди не е пламвала, ни е духа ми владяла.

Нито когато обикнах съпругата на Иксиона,

дето роди Пиритоя, на бог по съветите равен;

нито Даная с прекрасни нозе, дъщеря на Акризий,

320. дето роди ми Персея, най-славен от смъртните хора; нито Европа, девицата на знаменития Феникс,

дето роди Радаманта божествен и Миноса критски;

нито тъй любих Семела и стройна Алкмена във Тива,

дето роди ми Херакла, сина издръжлив и юначен,

325. а пък Семела роди Диониса за радост на смъртни;

нито мечтана Деметра, царица със хубави плитки,

нито прочутата Лета, ни даже и тебе самата,

както сега те обичам и сладък копнеж ме обзема." Достопочтената Хера му рече с коварни кроежи:

330. "Зевсе Крониде всесилен, какви ми ти думи издума? Щом ти сега пожелаваш да легнем в любовна наслада

тук на високата Ида, където е всичко открито,

що ли ще стане, ако някой бог вековечен случайно

двама ни види заспали и каже на всички безсмъртни?

335. Няма да смея да дойда отново в двореца ти меден,

щом от леглото се вдигна: това би заслужило укор.

Ала щом толкова искаш и всичко това ти е драго,

имаш ти спалня, която за тебе направи синът ни

Хефест; във рамките той й постави врати непоклатни.

340. Там да отидем да легнем, щом брачното ложе те тегли."

Облакосборецът Зевс отговори на Хера богиня:

"Херо, недей се страхува! Ни бог, ни човек ще ни види! Облак огромен и златен над нас ще разстеля умело,

тъй че не би ни съзряло през него и яркото слънце,

345. острият лъч на което прониква навред, за да гледа."

Каза Кронид и обгърна с ръцете си свойта съпруга,

а от земята под тях избуяха цветя разцъфтели:

лотоси росни, шафран и зюмбюли със снежни цветчета,

гъсти и меки, които ги вдигнаха в миг над земята.

350. Там те лежаха, покрити със дивнозлатистия облак;*176

светла росица на капчици ситни ръмеше от него.

Зевс гръмовержец тъй спеше спокойно на стръмния Гаргар, свойта съпруга прегърнал, обхванат от сън и блаженство. Сладкият Сън се отправи тогава към стана ахейски,

355. радостна вест да обади на бог Посейдон земетръсец. Близо до него застана и думи крилати изрече:

"Бог Посейдоне, свободно помагай сега на ахейци!

Дай им ти слава, макар и за малко, че Зевс си почива,

тъй като аз го обвих със съня непробуден и ласкав.

360. Хера го хитро предума да легнат в любовна наслада."

Тъй каза и се понесе към други прочути народи,

бог Посейдона подтикнал да брани усърдно данайци.

Тутакси богът притича сред първите, гръмко извика:

"Пак ли, аргийци, сега ще отстъпим победа на Хектор,

365. нашия стан да превземе и да се покрие със слава?

Сам той разказва това и се хвали, че още остава

гневен Ахил богоравен при нашите кораби гладки.

Повече няма от него да имаме никаква нужда,

щом като ние самите задружно се браним във боя.

370. Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа:

щитове нека си метнем - най-хубави, най-обемисти

в стана, а своите глави да покрием със шлемове светли, копия здрави, най-дълги в ръцете си нека да грабнем!

Тъй да нападнем: аз сам ще ви водя във боя и смятам,

375. Хектор не ще ни дочака, макар и премного да иска.

Който е храбър във битка, но щит притежава по-малък,

нека на слаб го даде, а самият с голям да се тули."

Тъй рече. Те го изслушаха, бяха със него съгласни.

Лично царете, макар и ранени, строиха войските -

380. вожд Диомед, Одисей и могъщият цар Агамемнон:

всички обхождаха, караха да си разменят доспехи -

крепкият взимаше крепки, на слабия даваше слаби.

Щом си телата покриха аргийци със мед заблестяла, тръгнаха в боя, начело със бог Посейдон земетръсец,

385. който в ръката си твърда държеше меч остър и страшен,

с мълния сходен; не смееше никой до меча да иде

в боя печален: дори храбреците възпираше ужас.

Светлият Хектор отсреща строяваше също троянци.

Палнаха най-безпощаден пожар на войната тогава

390. бог Посейдон тъмнокъдрав и светлият Хектор Приамов: бранеше Хектор троянци, а богът всесилен - аргийци.

Диво ревеше морето край кораби и край палатки.

Двете враждебни войски се нападаха с викове гръмки.

Нито тъй шумно вълната се удря в скалистата суша,

395. щом я подгони в морето свирепият северен вятър;

нито е толкова мощен шумът от пожара стихиен

в дебри планински, когато лесът със пращане изгаря;

нито тъй бясно фучи посред дъбове висококоси

вихърът, който най-страшно бучи, щом със вой завилнее,

400. както ехтежът гръмлив от троянци и сбрани ахейци, викот нечуван надали, един срещу друг връхлетели.

Копие пръв шлемовеецът Хектор запрати в Аякса,

който бе тръгнал направо към него. Улучи го Хектор

точно където кръстосват се двата му ремъка; свързва

405. щита единият, другият - меча му сребърногвозден.

Те му спасиха красивото тяло. Разсърди се Хектор,

тъй като острото копие метна напразно с десница.

Той се отдръпна сред своите другари, смъртта да избегне. Него, отстъпващ, удари великият син Теламонов

410. с камък от тези, които подпори за кораби бяха

и се търкаляха често в нозете на влезлите в боя.

Вдигнал един, като пумпал го хвърли с въртеж да се носи, Хектора блъсна в гърдите, над щита, до шията близо.

Както дъб рухва, съборен из корен от удар на Зевса,

415. мирис противен на сяра от него се пръска далече, всякаква смелост загубва човек, щом отблизо го види, грозен е гневният гръм на всемощния Зевс олимпийски;

също тъй рухна в прахта и голямата сила на Хектор.

Падна му острото копие, щитът и шлемът връз него,

420. пъстрите медни доспехи на него отекнаха шумно.

С викове гръмки ахейци се спуснаха с устрем към Хектор,

искайки да го отмъкнат, запращаха копия често.

Никой от тях не рани отдалеч и отблизо героя,

вожд на войските; край него се сбраха най-храбрите воини:

425. Полидамант и Еней, и герой Агенор богоравен,

и Сарпедон, предводител ликийски, и Главк благороден.*177

Пък и от другите никой не беше нехаен за него;

те го запазваха вече със щитове кръгли. Другари

в миг на ръце го понесоха вън от борбата, догдето

430. стигнаха чак до конете му бързи, далече от боя спрели с коларя му верен и със колесницата пъстра,

та го подкараха право към Троя; той стенеше тежко.

Щом приближиха до брод на реката красиво струяща

Ксант*178 със дълбоките вирове, рожба на Зевса безсмъртен,

435. там на земята го сложиха и със вода го обляха. Хектор задиша едвам и очите си с мъка отвори,

на колене се привдигна, обилно повърна кръв черна,

пак на земята се просна безсилен: покри му очите

нощ непрогледна - сломен бе напълно от мощния удар.

440. Щом като вече аргийци видяха, че Хектор отстъпва,

боя си спомниха пак и нападнаха смело троянци.

Пръв между всички Аякс, бързоногият син на Ойлея,

мушна със острото копие Сатния, син на наяда,

прелестна нимфа, която го беше родила от Енопс,

445. водил на паша говеда край Сатниоент в равнината. Славният с копие син на Ойлей го нападна отблизо

и го прониза в корема, свали го по гръб на земята;

почнаха битка свирепа за него троянци с данайци. Полидамант Пантоид пък пристигна в защита на Сатний,

450. махайки копие, в дясното рамо срази Протоенор Ареиликов: през рамото тежкото копие мина.

Рухна в прахта Протоенор, с ръката си сграбчи земята. Полидамант се провикна високо и тъй се похвали:

"Виждам, че крепкото копие не отлетя безполезно,

455. хвърлено с твърда ръка от юначния син на Пантоя,

а го погълна един от аргийци във своето тяло.

Смятам, че с него подпрян, ще отиде в подземното царство."

Тъй каза. Мъка аргийци обзе от това самохвалство,

ала най-много разтърси духа на Аякс Теламонов:

460. падна убит Протоенор наблизо до него. Веднага

светлото копие метна Аякс във боеца отстъпващ,

Полидамант се отдръпна встрани и спаси се от черна

смърт: Архелох Антеноров получи жестокия удар,

че боговете всевечни го бяха обрекли на гибел.

465. В горния прешлен Аякс го умери, където главата

с шията здраво се свързват: преряза и двете му жили.

Нос, и уста, и глава Архелох долепи до земята

много по-рано от своите колени и стройни пищяли.

Силно Аякс се провикна към Полидамант благороден:

470. "Полидаманте, добре помисли и кажи ми открито,

този дали е достоен да падне за вожд Протоенор?

Прост не изглежда, навярно той знатни родители има:

брат или син е на вожд Антенора конеукротител -

той ми прилича най-вече на него по свойта осанка."

475. Рече, макар и да знаеше. Горест обхвана троянци.

С копие остро срази Акамант беотиеца Промах,

бранейки брат си, когото врагът за нозе бе повлякъл.

Горд Акамант се провикна високо и тъй се похвали:

"Вий, самохвалци аргийци, в заплахи така ненаситни!

480. Няма единствени ний да понасяме мъки и грижи,

твърде наскоро и вие ще бъдете вече избити.

Вижте как спи тук съборен от моето копие Промах,

за да не бъде за дълго отлагана тая разплата

кръвна за брат ми; че всеки желае да има във къщи

485. роден брат, който да стане мъстител при случай на гибел."

Тъй каза. Мъка аргийци обзе от това самохвалство,

ала най-много разтърси духа на герой Пенелея.

Той Акаманта нападна, но удара оня отбягна.

Лошо прониза обаче със копие Илионея,

490. син на Форбанта, богат със стада и най-много от Хермес

между троянци обичан, дарен със имоти от него.

Илионей бе единствена рожба на своята майка.

С копие беше прободен под веждата в очното дъно:

то му гледеца извади, медта през окото премина

495. и през тила му излезе; той седна, простря си ръцете. А Пенелей бързешком своя меч острорезен изтегли,

с него съсече врата му, главата свали на земята,

както си беше със шлема; а дългото копие още

беше в окото. Подобно на маково стръкче с главичка,

500. сам Пенелей пред троянци я вдигна и гордо им викна:

"Хайде, троянци, кажете на милите татко и майка Илионееви, нека оплачат сина си в двореца.

Също жената на клетия Промах, син Алегеноров,

няма да срещне съпруга си нежен, когато обратно

505. с кораби ние, младежи ахейци, се върнем от Троя."

Тъй рече. Тръпки побиха телата на всички троянци;

те се озъртаха как да отбягнат свирепата гибел.

Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски,

кой от ахейците първо плячкоса доспехи във кърви,

510. щом Земедържецът славен обърна победата в боя!

Първи Аякс Теламонов погуби известния Хиртий,

Гиртиев син и водач на безстрашните духом мизийци;

вожд Антилох пък лиши от доспехите Мермер и Фалка:

Морис и Хипотион бяха свергнати от Мериона;

515. Тевкър срази Протоона и бойкия мъж Перифета:

цар Менелай гръмогласен тогава промуши в корема Хиперенора, водач на войските; медта го разкъса,

вънка червата извади; през страшната зинала рана

мигом душата изхвръкна и мрак му забули очите.

520. Бързият син на Ойлея погуби най-много троянци, нямаше равен на него в преследване вихром с нозете,