ИЗ ПОЕМАТА “БЛАГОЗАКОНИЕ”

Нека всеки сега,

стъпил здраво

върху земята,

стиснал устни,

скрил рамена,

гърди и бедра

зад щита широк

и покрил

колена и корем,

да разтърси в десница

тежкото копие.

И над главата му

да се развява

гъстата грива

на шлема му…

*

О, хубаво е за храбреца да умре

във първите редици на борбата

в защита на родината.

Но да напуснеш своето отечество

и плодородните му равнини,

да тръгнеш по просия –

какво по-тежко от това?

Да скиташ със любимата си майка

и стария баща,

и дребните дечица, милата съпруга =

ти ставаш неприятен и за тези,

при които идеш,

отстъпил пред мизерията и глада,

срамиш рода си

и унищожаваш светлия си образ,

и вредом те преследват

нещастие и бедност.

А щом е тъй, щом няма

ни почит за беглеца -

нека храбро се биеме за родината

и за децата си.

И по-добре е да умрем, отколкото

Живота си да жалим.

*

Да, Зевс – синът на Кронос

Мъжът на Хера със красивия венец –

той подари на Хераклидите града:

напуснали онази ветровита Еринея,